ВЛАСТЍТЕЛКА ж. Старин. Поет. Владетелка, царица. Той пленник, тя властителка всевластна. К. Христов, В, 61. ● Обр. — О, дружке, моята душа е лира /
сега, готова, цяла да звънти: / .. / Една си извор жив на вдъхновене, / властителко на моите мечти. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 205.