ВЛАСТИТЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. 1. Който е на властител, който принадлежи на властител. Само твърда властителска ръка могла да оправя Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 347.

2. Който е присъщ на властител. Обнасянието на голий този цар към своите поданици било величествено и властителско. П. Кисимов, ОА I (превод), 53.