ВЛАСТНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀СТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество, присъщо на властник. Той започна писателското си дело едва когато се сблъска и здраво се удари о скалите на българския живот — безскрупулността, безпринципността и жадното властничество. Б. Ангелов, ЛС, 232-233.

2. Властване. Та с какво ли не се търгува в наше време ..? И чест, и почтеност, .., та и живота дори, само и само да се преживее един миг на властничество, на първенство. Ст. Чилингиров, РК, 246.