ВЛАСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀СТНО нареч. 1. С тон, изражение, жестове и под., които изискват подчинение; заповеднически, повелително. Капитанът се намери между разсипаните групи от войниците. "Никой няма да отстъпва!" — извика той високо и властно. Й. Йовков, Разк. II, 214. — Слушай!... Искаме да ни свържеш с другарите в Шишманово. Ще го направиш ли? Гласът на момчето прозвуча властно и Фитилчето се съгласи. Д. Димов, Т, 161. — Нищо. Слушай, шишане, я да тръгваш! — властно нареди председателят. В. Пламенов, ПА, 118. Подир обяд отново я [жената] видях, тъкмо се канех да вляза в градската галерия, .., изведнъж властно ме отстраниха от входа. Д. Бегунов, ЧД, 49-50. // Със съзнание за притежавана власт; гордо, внушително. Като се подпираше на дебелия си бастун, той [бай Гешо кметският] идеше властно, с походка на някакъв висш съдия, който идва да каже решителната си дума на местопрестъплението. Ст. Даскалов, БМ, 34-35. Ганчо стоеше при знамето гордо и властно. На десния му хълбок личеше окачена малка брадвичка, а на левия — неговата неотлъчна кама. П. Здравков, НД, 34. Изобщо той [Киро] се държеше властно, заповеднически. Говореше малко, смееше се и се шегуваше още по-малко и шегите му винаги бяха удостоявани с вниманието на слугинския свят. Г. Райчев, ЗК, 35.

2. Рядко. Всецяло, напълно, с непреодолима

сила. Страх, невъобразим страх го изпълни, проникна в цялото му същество, обзе го властно и неотвратимо. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 471. Такава беше тя и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото ѝ същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108.