ВЛАСТОЛЮБЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАСТОЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Книж. Човек, който обича да властва, да управлява, да заповядва. Открито и високо ще изобличавам позорните и престъпни деяния на тези безчестни властолюбци. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 34.