ВЛАСТОЛЮБЍВ

ВЛАСТОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който обича да властва, да управлява, да заповядва. Срещу цар Асен бил организиран заговор от властолюбивия болярин Иванко, който убил царя и завзел престола. Ист. VII кл, 34. Щом Николчо са появил на бял свят, то Нено са свил на две дъги пред своята властолюбива жена и станал неин безответен роб. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. Опитвам се "да вляза в кожата" на тази образована, но и крайно властолюбива личност. П. Дертлиев, ДП, 348. Когато кажат за някого человека, че е властолюбив, хората не разбират добро нещо за него; те предполагат, че в силната си жажда да господствува той не търси друго, освен собствений си интерес. Ч, 1871, бр. 23, 711.

Списък на думите по буква