ВЛАХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАХ, вла̀хът, вла̀ха, мн. вла̀си и (събир. разг., пренебр.) влася̀, м. 1. Остар. Румънец. В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах. Ив. Унджиев, ВЛ, 120. Край него минаха черни роби .. Изтрополяваха претоварени от стока коли и засмени гърци .. И отново пъргави, делови, съсредоточени в работата си българи, гърци, арменци и власи. Ст. Дичев, ЗС I, 333. — Да ма простиш, байо Либене, .., че влашката земя е по-добра от България и че власите са много по-добри от българете. Л. Каравелов, Съч. II, 49.

2. Книж. Лице от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав).

3. Диал. Куцовлах, арумънин, цинцарин.

4. Стесн. Диал. Скотовъдец-чергарин от арумънски произход; каракачанин. А пък лятно време ще те нагостят с такъв бял мъж, какъвто и у власите надали ще намериш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.

5. Обикн. мн. влася̀. Диал. Влашки циганин.

◊ Власите се давят на края на Дунава; накрай Дунава власите се давят. Разг. За човек, който губи, проваля работата си в последния момент.