ВЛАХЍНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Дете — момиче от влашки произход.
2. Млада влахинка. Влаинче дворе метеше, / и со Сондефче зборвеше: "Сондефче, мило хубаво! / Да не го виде момчето!" Нар. пес., СбБрМ, 380.
— Друга (диал.) форма: влаѝн че.