ВЛАХИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАХЍНЯ ж. Разг. Влахинка; влахкиня. За да изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59. "Робиньо, влашка влахиньо, / я иди питай галица, / що седи три дни, та гука / на царьовите сарайе". Нар. пес., СбНУ ХLVI, 39.