ВЛАХЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛАХЧЀ, мн. -та, ср. 1. Дете от влашки произход. Влахчето, което шеташе из куртето, се завтече в овчарската стая и донесе кавалите. Ц. Гинчев, ГК, 346. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехите на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете .. Пупестите влахчета на орляк сновяха из кривите, непланирани улички. Ст. Даскалов, СЛ, 155.

2. Млад влах или млада влахинка.