ВЛАЧЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛА̀ЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от влача и от влача се. Чу [квартирантът] влачене на чехли, после щракна ключ и пред него застана хазяйката. М. Грубешлиева, ПП, 121. Да би могло някак да се премахне това влачене на хората по затворите за щяло и нещяло... Ст. Дичев, ЗС I, 330. И като се преобразили на разбойници, били го немилостиво и с тласкане и влачене отпъдили го от това място. Н. Рилски, ОМР, 11. Обработването на земите — оране, косене на ливадите, влачене, копане, жетва — ставаше пак общо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 34-35. Влачене на вълна.