ВЛАШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до влах или до Влашко. Докато руските полкове се спуснаха през влашката земя към Дунавската равнина .., Верешчагин летеше с железницата към румънския град Зимнич на Дунава. А. Каралийчев, ТР, 168. А пред неговите прозорци и балкон, .., се отваря безкрайна гледка, далеч зад тихия бял Дунав, чак додето влашките полета се губят в замъглената далнина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114. Великсин .. познаваше прекрасно влашкия език и пишеше по него превъзходни стихотворения. Ив. Вазов, Съч. ХI, 106. Минаваха влашките стада. Всяка пролет те отиваха на паша към Балкана. Г. Караславов, Избр. съч. I, 89. Погледнете на тия върхове около него [Манчо], .. изговорете имената им, ако ги знаете .. Накарайте например някой влашки овчар да ви ги изреди и ще чуете: "Налбантчал, Юрукчал, Мусала". Н. Попфилипов, РЛ, 48-49.
2. Като същ. влашката ж. Разг. Песен и танц от фолклора на власите. — Колчо, цукни, цукни, чадо мое, после ще ни изпееш влашката: "Лино, Лино, вай да мине". Ив. Вазов, Съч. ХХII, 132. Пинтиле, черно циганче, / ходи ли къмто Керкини, / да земе Кера свирчица, / да посвиря влашката, / да поиграй Драганка, / да ѝ са стръси премянка? Нар. пес., СбНУ III, 46. влашки м. 1. Остар. Румънски език. Хаджи Генчо знае още влашки, малко руски, малко турски. Л. Каравелов, Съч. II, 3. По друм мина малка мома, / гръцки пее, влашки дума; / догледа а левен Тодор, / та си падна от кулата. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 97. 2. Книж. Румънски диалект, на който говори населението във Влахия. Влашко ср. Остар. Румъния. И надалече забягнал, / през Дунав дори вов Влашко. Нар. пес., СбБрМ, 187.
◊ Влашка пшеница. Диал. Царевица (Вл. Георгиев и др., БЕР). Влашки боб. Диал. Картофи. У нас картофите дошли много късно .. Най-напред лясковските градинари преди 130-140 години ги донесли от Румъния и затова дълго време нашият народ ги наричал с името "влашки боб". Сл. Петров, РКХО, 73. Влашки циганин. 1. Циганин-чергарин, който говори на румънски диалект. Тоя човек, дето е дохождал и дето са го спрели на нивата, е бил някой просяк. Или някой шарлатанин. Някой влашки циганин ще е бил — помисли си той, като си спомни, че цигани-катунари бяха минали през село. Й. Йовков, ЖС, 122. 2. Разг. Пренебр. Човек, който много лъже; лъжец. Не му вярвай какво ти разправя, той е влашки циганин. Влашко грозде. Диал. Френско грозде (Вл. Георгиев и др., БЕР).
> Лъжа като влашки циганин. Разг. Много лъжа.