ВЛЕДЕНЯВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛЕДЕНЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вледенявам1 като прил. 1. Който превръща в лед, смразява. Прозорчетата, обърнати на север, не виждаха слънцето, а през отворите на изгнилия дървен покрив непрекъснато се вливаше остър, вледеняващ мраз. А. Гуляшки, МТС, 277.
2. Прен. Който сковава, парализира волята, мисълта или движенията на някого. Когато боевете затихнаха съвсем и прегракналият вледеняващ вой на картечниците се отдалечи от града, една вечер майката на Марин го изпрати до аптеката за прахове. Ем. Коралов, МВ, 18. Тя не спа цяла нощ и непрестанно беше във вледеняващ страх, че е затворена, че е сама с диво животно, което спи там, но всеки миг може да се съ‑
буди и да протегне лапите си. Д. Талев, ПК, 437. В неговата болка звучат и протест, и страшна вледеняваща скръб, защото няма помощ, защото тежка и мъчителна е борбата, изискваща жертви. Лит. Х кл, 170.