ВЛЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЕК, влѐкът, влѐка, мн. влѐкове, м. Транспортно съоръжение за теглене, изтегляне по въжена линия на скиори до горния край на пистите; скивлек. Има скиписти както за начинаещи, така и за майстори на зимния спорт. Допълнителни удобства създават и редовно работещите влекове. Е, 1981, бр. 1093, 3. Влекът не работи. Тримата младежи, които бяха излезли от село Давидково да се попързалят, двадесет минути се изкачваха със ски на крака по пистата, после за двадесет секунди се спускаха. Е, 1980, бр. 7, 2. Имам едноседмична карта за всички лифтове и влекове в курорта.