ВЛЕКА̀

ВЛЕКА̀, влечѐш, мин. св. вля̀кох, влѐче, прич. мин. св. деят. вля̀къл, -кла, -кло, мн. влѐкли, прич. мин. страд. влѐчен, несв., прех. 1. Придвижвам нещо, като го тегля, мъкна след себе си по земя, вода и др.; влача. — Вземи утре, че иди при точилата .. Помагай на точиларите. А пък ако там не може, залови се да влечеш вършини. Ем. Станев, ПЕГ, 117-118. Някоя по-страхлива и по-пъргава овца успяваше да избяга. Давидко я настигаше и, хванал я за задния крак, влечеше я към стъргата. Й. Йовков, АМГ, 123. Дядо Костадин отиде при тях [биволите] и бащински ги помилва. — Сакар, какво гледаш, облаците ли? .. Тая година ново рало ще влечеш. К. Петканов, СВ, 191. Колата е пълна догоре със снопи, / и ето едвам угоени волове — / с изпъкнали жили и с пяна в устата — / влекат я низ друма. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 10. // Помагам някому да се придвижва, като го тегля, дърпам; мъкна, влача. Някои от тях [затворниците] другарите им ги бяха влекли, за да не останат по пътя, или ги бяха носили на гърбовете си. К. Величков, ПССъч. I, 49. Вечерта още четирима души влязвали в печатницата и влечели под мишци един гологлав човек, краката на когото се тътрели като пребит. З. Стоянов, ХБ, 212.

2. Движа, придвижвам, местя, като не повдигам или едва повдигам от земята или от друга повърхност; влача. То [мечето] приближи, като влечеше широките си лапи по пода и ръмжеше радостно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 36. Зададе се и кум Вълкан. Зад него кума Лиса опашката си влече. Ем. Станев, ГЧ, 26. // В съчет. с крака, нозе. Ходя с усилие, като едвам повдигам крака от земята; влача. Едвам се беше отдалечил калугерът и на полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже, които уморено влечеха краката си. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Някои от тях [вълците] бяха тичали, други едва влекли краката си. Ем. Станев, ПЕГ, 74.

3. В съчет. със същ. окови, вериги, синджири, хомот и под. Намирам се под робство, в робство съм; влача, мъкна. Да бъде роб той [Стефан Караджа] не е искал / .. / Не е можал равнодушно да гледа / как крастите яздят милия му брат; / не е искал да влече турските синджире. Л. Каравелов, Съч. I, 31-32. // В съчет. със същ. живот, съществуване и съгл. или несъгл. опред. към тях. Живея тежко, мъчително, в неволя; влача, мъкна. Снаха неугледна Горчо ще му доведе — снаха чуждоселка. По бащини вражди живот неповолен ще влекат... Ц. Церковски, Съч. III, 91. Нали безумно съм страдал / за час блажен? Нали и тамо, / и тука все за вас влека / живот покаен от години. К. Христов, ПХ (превод), 81.

4. За вода, вятър и др. — нося, отнасям със себе си, с течението си; влача, мъкна. Вълните на Струма носят хладината на снеговете от Витоша, влекат шума, която са отронили горите на Рила и Пирин. Й. Йовков, Разк. III, 137. Вадата спокойно минува през сред двора, като влече ту върбови клонки, ту парче от стара емения. Д. Немиров, Б, 6. Връхлита [бурята] кораби, играе с тях, / като играчки ги влече, разбива / и жертвите си във нощта зове. М. Петканова, КС, 68.

5. Разг. Водя някого със себе си против волята му, насила; влача, мъкна. Явиха се хайдути да крадат децата на богатите българи и да ги влекат в горите за богат откуп. Ц. Гинчев, ГК, 351. А сега му се чинеше, че за първи път среща жива жена .. "Дали си е с акъла?"помисли. Не беше се случвало срещу му да изстъпи жена, без да са я били и влекли. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 370. Узнало се само, че неделя и нещо преди смъртта си той влякъл някаква кадъна в гората с разхайтени като него бабаити. Н.

Хайтов, ШГ, 118. // Водя някого някъде без нужда; влача, мъкна. — От днес ще си търсим друго момиче .. Влекла си тук по цели нощи разни стражари! Г. Райчев, ЗК, 175. Поетът — няма що, и той е пак наред: / където тръгнеха — влече го пустий кмет. К. Христов, ЧБ, 59. // Водя някого, като го увличам, карам неволно да ме следва. И въоръжен с тая дълбока вяра, той [Ивайло] влече стихийно народните тълпи и ги води победоносно до вратите на Търново. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 5. Аз и не мислех дали ще мога да го [малкия барабанчик] заместя както трябва. Мене ми стигаше съзнанието, че аз .. ще влека със своите последователни удари натам, където поискам, и пистона, и пискливото кларне, и флаутото. Ст. Чилингиров, ХНН, 135.

6. Прен. С крат. лич. местоим. във вин. Будя силно желание, влечение у някого да върши нещо, да работи в някаква област, да бъде някъде или да постигне нещо; привличам, притеглям. Казах му, че не ме влече живописта, и от дума на дума му доверих, че съчинителствувам. Ем. Станев, А, 41. От всички занаяти най-много го влече железарството, машинарията. Ив. Бурин, НП, 19. Бе нощувал в разни села и касаби, но не можеше да каже защо София го влече, защо всеки път, спуснеше ли се към града, присядаше на високото и дълго гледаше надолу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 105. Родният край не го влечеше така силно. Ст. Даскалов, СЛ, 21. // За чувство, мисъл и под. — водя, подтиквам, тласкам някого към нещо, да извърши, да постигне нещо. Но понякога, дали защото му омръзнаха планинските пущинаци, дали защото омразата му към Хаджи Емин го влечеше към конаците му в Есерлий, той слизаше от планината и се появяваше из селата в полето. Й. Йовков, СЛ, 50. Да му каже ли защо той без време е станал овчар? Тази изкушителна мисъл неудържимо го влечеше към откровеност пред този човек, към когото всички бяха откровени. Х. Русев, ПС, 61. Любопитството ги влече да видят ранения. Л. Стоянов, Х, 52. Гоце .. веднага се упътва там, където го влечеха и мисъл, и мечта — упътва се да търси своя пост. П. К. Яворов, Съч. II, 182.

7. Прен. Ставам причина за нещо, водя до нещо. Ако ферментацията не се извършваше правилно, тютюнът мухлясваше или изсъхваше. Тогава партидата се считаше за "изтървана", което влечеше загуба в качеството и количеството ѝ. Д. Димов, Т, 38. Предложението беше прието веднага като заповед — още повече, че не влечеше никакви рискове; напротив, щеше да изглежда величествено. Л. Стоянов, Б, 101. Индустриите са в зависимост една от друга. Развитието или упадъкът на една влече развитието или упадъка на цял ред други индустрии. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 1, 22. Нашето тяло е съставено от известно число апарати (главни части) .. Разстройството в един от тие апарати естествено влече след себе си променения в деятелността на другите. Знан., 1875, бр. 18, 280-281. влека се страд. Зафанали да се влечат бързо по улиците ягнешки, ярешки, овчи и кози кожи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 98. Сетне [учителят Петров] посмъкваше очилата си, взираше се и показваше къде трябва да се надебели и къде само да се влече острието на тебешира. РД, 1950, бр. 338, 2. Вагоните се влекат от локомотив.

ВЛЕКА̀ СЕ несв., непрех. 1. За предмет — движа се бавно по земята, тъй като съм закачен, прикрепен към нещо, което е в движение; влача се. Той слезе от вагона, като остави дългата си сабя да се влече по плочника, поздрави със сдържано и отмерено темане посрещачите си и заговори с досегашния мютесариф. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Все по същата причина [от бабаитлък] долу пачите .. на потурите му са разкопчани на всичките си копчета, като на единия крак са оставени да се размахват и да се влекат по земята, а на другия са запършени нагоре. Й. Йовков, Б, 160. По мраморний под се влечат багреници / и шушнат копринени дрехи. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 102. // За пълзящо растение и под. — простирам се, проточвам се по повърхността на нещо; влача се. В гората има много дива асма, диво лозе — влече се по дърветата като повет. Й. Йовков, ПГ, 50.

2. За човек или животно — придвижвам се, мъкна се бавно по земята с цялото си тяло, като си помагам с крайниците си; тътря се, влача се. Той ту пълзеше, .., ту се влечеше по корем. Д. Немиров, Д, 40. В същото време от двете страни на кошутата се показаха жълтият лесугер и неговата другарка — въглищарката. Те се влечаха по корем и възбудено размахваха дебелите си опашки. Ем. Станев, ПЕГ, 98. Птицата бе още жива и пърпаше с глухо гугукане, като се влечеше на крилете си, счупени при падането. Ст. Загорчинов, ДП, 59. // За влечуго и под. — движа се, придвижвам се с плъзгане на тялото; влача се. Бубата не ще да яде, влече се по лесата като пияна. Ст. Младенов, БТР I, 320.

3. Ходя с мъка, с усилие, едва вървя поради умора, изтощение; влача се, мъкна се, тътря се. Разбит и смазан и душевно, и телесно, Кънчо, .., се влечеше към кухнята, завалящец се като пиян и замаян. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 385.

4. Разг. За човек или животно — ходя, движа се бавно, отпуснато, лениво; влача се, мъкна се. Челното рало се караше от Димитър, след него следваха братята му Мирчо и Щерьо, а на опашката се влечеше бащата. К. Петканов, СВ, 15. Обозни части, етапни комендантства, нестроеви роти, болници — всичко се влече назад. Л.

Стоянов, Х, 78. ● Обр. Минава време, влекат се дълги дъждовни часове, а от дядо Въльо никакъв признак. Л. Стоянов, Б, 173. А слънцето пече и все пече, / прижулейки с пладнешките лучи... / И летний ден тъй мудно се влече... П. П. Славейков, Събр. Съч. IV, 65.

5. Прен. Разг. С предл. след, подир. Оставам по-назад от другите в някаква дейност; изоставам, влача се. Той е много бавен. Във всяка работа се влече след другите. // За работа — забавям се, трая дълго време; проточвам се, влача се. Продановата сватба се влече цяла неделя. Л. Каравелов, Съч. II, 141. Тая разпра се влече от много години. Ст. Младенов, БТР I, 320.

6. Разг. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); влача се, мъкна се. — Този хитър селяндур вече да не се влече тук, защото ще го изгоня! — строго поръча тя. Х. Русев, ПЗ, 53. — Ех, дявол да я вземе! Ще трябва цял ден да се влече с мене. Хр. Смирненски, Съч. III, 126. А всеки чужденец, когото доведе / тук авантюрата — свободен е да вкуси / от всичките блага... / .. Не питаме го ние, / защо се тук влече? К. Христов, Избр. ст, 240.

7. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Ухажвам, задирям; влача се, мъкна се. — Да съм на твое място, няма да го пусна. Ще викам, ще кряскам, цялото село на главата си ще дигна и пак няма да го оставя да се влече по оная хубостница Славка. К. Петканов, ОБ, 249. Заряза я! Цяла година / по нея се влече, а на̀, / до сватба допря ли — подсвирна, отмина: / "Не съм, кай, аз още за жена!..." К. Христов, Избр. ст, 206.

8. Прен. Рядко. Идвам, следвам след нещо, в резултат на нещо. Чувството на пресита, което неотстъпно се влечеше след всяко усещане, се изместяше от друго някакво чувство, сякаш всичко преживяно досега е било само сън. Д. Немиров, Др, 23.

8. За гъста течност и под. — точа се на нишки, влача се. От многото влага гнилявата земя става жилава, та се влече като намокрен клей. Ст. Младенов, БТР I, 320.

10. Диал. За болест — разпространявам се по тялото или обхващам все повече негови части, органи. Пършеят се влече по цялото тяло. Ст. Младенов, БТР I, 320.

ВЛЕЧЀ МЕ несв., непрех. Обикн. с предл. към. 1. Изпитвам силно желание да бъда някъде, да извърша или постигна нещо; тегли ме, привлича ме. Веднъж, вместо на Синия вир, Орфей свали да напои стадото си на реката. Влечеше го натам, погледът му беше все към Дикината къща. Може би ще я види някъде наблизо. Г. Караславов, Избр. съч. V, 227. Сега не ме влече към постъпки, които ми осигуряват спокойствие. Нямам желание да се примирявам. А. Наковски, БС, 189. Пролетно време обикновено го влечеше към пътешествия, към приключения.

2. Изпитвам влечение към някого. Знаеше, че Минев я обича и самата нея я влечеше към този искрен и добър момък. Ем. Манов, ДСР, 474.

Влека се по корем. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършване на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. — Знаете ли вие, че аз .. съм докарван до състояние, когато съм се най-непоколебимо клел по корем да се влека, .., но да си отмъстя. А. Страшимиров, Съч. I, 257. — По корем ще ви карам да се влечете и пак ще ви науча на чиста и спорна жътва! К. Петканов, ЗлЗ, 117. 2. Обикн. пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. Познаваше се, че неговият гост е богат човек — не току тъй Гърбуна се е стъписал срещу него, готов по корем да се влече. Д. Немиров, Д № 9, 80. Сам враг на всеки, кой достойнства обладава / големи, малки власти той раздава / на най-негодното, което се влече / пред него по корем. К. Христов, ЧБ, 128. Влека си въжето. Разг. Постъпвам неразумно, лекомислено и заслужавам да бъда наказан. Влека си пояса. Разг. Търся повод за кавга. — А пък другият, Борис, за кавга умира, влече си пояса за кавга. Ив. Вазов, Съч. IХ, 51.

Списък на думите по буква