ВЛЕКАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЕКА̀Ч¹ м. 1. Специален кораб за влачене на плавателни съдове. Точно по обед на пристанището пристигна германски военен влекач, който влачеше след себе си десетина шлепа. П. Незнакомов, МА, 106. Едва след половин час наближава и отминава нагоре, разпенил реката, силен влекач с чужди букви на носа, помъкнал пет тежки шлепа, навързани като пленени птици един след друг. К. Константинов, НЗХ, 79-80. Някъде в далечината пъплеше влекач с шлепове, димът му се напластяваше по речната повърхност като мъгла. П. Вежинов, ЗНН, 101.

2. Специална моторна кола, предназначена да тегли друга безмоторна кола, бойно съоръжение или друг тежък товар. Десет дни по-късно довършихме третия [трансформатор] и го прекарахме през полето, та затъна в калта и четири влекача трябваше да го измъкнат... Д. Кисьов, Щ, 326. По вледенените пътища громоляха артилерийски впрягове, влекачи с тежки гаубици тресяха нощта и огнените следи на трасиращи куршуми нажежаваха звънтящия от студ въздух. Ст. Сивриев, ЗСБ, 203. Торът всяка сутрин се почиства, а влекачът с ремаркето го извозва по нивите. ВН, 1961, бр. 2978, 4.

ВЛЕКА̀Ч² м. 1. Рядко. Човек, който се занимава с извличане, свличане на дървени трупи от сечище. Горското стопанство е на около три часа път на север от селото. Работниците са от околните села. Змейовчани са само секачи. Влекачите с бели

жилави волове са предимно от Изворно. Б. Несторов, СР, 79.

2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който постоянно отлага извършването или завършването на нещо. И вие да сте, и вие няма да дигнете ръка за такъв човек като Тако Алата. Лежач и влекач. Поработва нещо, ама повече гледа къде има похапване, нещо гощавчица, сватбица, та да се присламчи там... П. Велков, СДН, 339.