ВЛЕКОХОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЕКОХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Само в съчет. Влекоходно животно. Остар. Влечуго. Малко едно попълзяване на някои влекоходни животни наоколо му [на пътника] го стресва. Ил. Блъсков, ИС, 99.