ВЛЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); влетя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. влетя̀л, -а, -о, мн. влетѐли, св., непрех. Влитам. Виното избълбукваше в гърлото ми .. Преди още да се насладя на вкуса му .. жена ми влетяваше при мен. Г. Величков, НУ, 131. Локомотивът, окичен със знамена и зеленина, влетява с грохот в гарата. Д. Ангелов, ЖС, 706. Меч всепобеден, / процеп сред мрак! / .. / Влетявай до дръжка / в изменно сърце! Т. Траянов, ББ, 37.