ВЛИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЍВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от вливам и от вливам се. Това количество от последния [бензина] е достатъчно, за да може да измори ларвите на около 1 квадр. метър около всяка дупка, затова и тези трябва да се правят на около 1 м една от друга, като след вливането на бензина се затулят добре с пръст. Гр, 1906, бр. 9, 141. Вливане на кръв.

2. Мястото, където една река се влива. По реката имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 320-321. От Лозана до вливането на р. Рона железопътната линия минава покрай самото езеро. Ив. Мирски, ПДЗ, 119. Тя [Мизия] захващала от вливането на р. Сава (..) в Дунава и свършвала на изток от бреговете на Черно море. П. Делирадев, БГХ, 12.