ВЛИЗАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛЍЗАМ, -аш, несв.; вля̀за, влѐзеш, мин. св. вля̀зох, влѐзе, пов. влѐз, влѐзте, прич. мин. св. деят. вля̀зъл, -зла, -зло, мн. влѐзли и (диал.) вля̀л, -а, -о, мн. влѐли и (разг.) влѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Движа се отвън навътре в нещо, което е ограничено, затворено в пространството. Противоп. излизам. Изведнъж в лагера се подигна голяма глъчка, войници бързо се прибираха от всички посоки, влизаха и излизаха от землянките. Й. Йовков, Разк. I, 67. При нея [Елка] идеха само няколко стари жени,.. Те влизаха в стаята ѝ предпазливо и полека. Елин Пелин, Съч. III, 59. На улицата случайните минувачи се спират и ги изглеждат учудено, ала те влизат невъзмутимо в автомобила си и отфучават към високия кооперативен дом. Св. Минков, РТК, 139. Влез в къщата на един селянин и щеш познаеш какъв къщник е. Лет., 1871, 231. ● Обр. Я влез в душата на Благодумова и погледни там какво има сега! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 210. // Прен. За светлина, въздух, шум, мирис и под. — прониквам, преминавам вътре в нещо. Загасих светилника,.. В широката работна стая не влизаше слънце. Понякога само, отразен в отсрещните прозорци, проникваше лъч. З. Сребров, Избр. разк., 152. Платното, с което затваряха вратата на землянката, се беше вързало, удряше се и шумеше, вътре влизаше вятър и още живата жарава в огнището проблясваше в тъмнината. Й. Йовков, Разк. I, 18-19. Тих шум, като от далече, влиза от долу, дето осъдените затворници почти цял ден се разхождат из двора. К. Величков, ПССъч. I, 141. Сладкият аромат на цвета пълнеше цялата малка тиха улица, влизаше на вълни в тясното дюкянче и възбуждаше още повече към чистота душата на младежа. Елин Пелин, Съч. IV, 20. Отвори прозореца да влезе малко чист въздух.
2. Прониквам в територията, района на нещо; навлизам. Противоп. излизам. Имай пред вид, че влизаш в Сърбия. Ал. Константинов, БГ, 24. Стрина Тодорана,.., влезе откъм горния край на селото. Елин Пелин, Съч. II, 166. Нашите сеновчани се повръщат назад, влизат в дола и оттам започват да стрелят. Й. Йовков, ЧКГ, 301. Когато Бела, юница вече, загладена, красива, налята, взе едва-едва да полизва зобта,.., той целият се наежи. — Гено, какво става с Бела?... Да не е влизала в люцерната! Ст. Даскалов, БМ, 268.
3. За нещо — прониквам в плътно вещество, материя, маса. Байрака нагоре изправи. / .. / Бръмна̀ пак стрела и прониза / девойкини гърди дълбоко. / А тя го пак дига високо — / ей втора стрела в нея влиза. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 78. Влиза ли рало? Земята е камък. / Потен добитък не тегли. Ив. Бурин, ПТ, 27. Хлябът е толкова твърд, че ножът едва влиза в него.
4. Само несв. Посещавам някакво място; ходя някъде. Добре, но новият кмет излезе въздържател. Освен това, забрани на въздържателите в общината да влизат в кръчмите. Елин Пелин, Съч. IV, 266. Лазар отиваше секи ден да види годеницата си. Не беше прилично да отива толкова често, но той винаги бе влизал в тая къща, пък и годеницата му беше болна. Д. Талев, ЖС, 362. Може да са го откраднали, бе.. Може другите да са пипнали по нещо, па на него да хвърлят вината. Там [в кооперацията] не влиза един! Ст. Даскалов, БМ, 37.
5. Вмествам се, побирам се в нещо. Багажът е много и няма да влезе в този куфар. △ Кракът ми не влиза в обувката. // Намирам се в обхвата на нещо; обемам се, обхващам се от нещо. Между двата светилника имаше три мраморни плочи с три различни рисунки по тях: седмосвещник на едната, на другата седем кръга, които влизаха един в друг, а на средната плоча,.., бяха издълбани черти. Ст. Загорчинов, ДП, 269-270. Тя [нивелирната мярка] състои от два пръта, от които горният свободно влиза в долния. И. Гюзелев, РФ, 81. // За измерителна или парична единица, число и под. — съдържам се. За да определяваме измерени‑
ята, приимаме една чръта с известна дължина за единица мярка и тръсим да намерим колко пъти влиза тя в някое измерение. Н. Геров, ИФ, 5. В лева влизат сто стотинки; в гроша — четиридесет пари. Ст. Младенов, БТР I, 321. Две влиза в двайсет десет пъти. Ст. Младенов, БТР I, 321.
6. Минавам, провирам се през отвор, обикн. тесен. Тоя конец е много дебел, та не влиза в ушите на иглата. Ст. Младенов, БТР I, 321.
7. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи годишнина, период и под. Започвам някаква възраст, годишнина, период и под.; встъпвам. А дяца невръстни: Койчо току-що бил навършил дванайсе годин. Неда била вляла в десетата. Т. Влайков, Съч. II, 221. Малко ли гинахме из чуките и окопите . В третата година влязохме вече. Забравихме що е мирен живот. К. Петканов, МЗК, 183. Отново засия / просторната страна, / тя в пета петилетка / вече влиза. Мл. Исаев, О, 47. — Ела, старче, седни да са огрееш; ний влязохме вече в есента и зе да става студено. Т. Шишков, В, 18-19. // Преминавам към някакъв нов етап или към нов вид дейност. Общото мнение всред дипломатическите кръгове е, че критският въпрос е влязъл в една остра фаза. БД, 1909, бр. 11, 3. След Кримската война (1853-1856 г.) църковната борба влязла в своята решителна фаза. Между църковните дейци се очертали две течения "стари" и "млади". Ист. VII кл, 61.
8. Нанасям се, настанявам се в ново жилище, къща, квартира и под. На другия ден Ненко влезе вече в своята си къща. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 21. Институтът влезе в сградата, която му беше определена. △ Приятелят ми влезе в нова студентска квартира.
9. Разг. Постъпвам в учебно заведение. — По едно време разсилният чука и носи голям плик,.. Гледам — печат на военното министерство. Тогава много мои другари бяха подали заявление да влязат във Военното училище и завистливо поглеждаха плика. П. Спасов, Сб??СЕП, 177. Влизам в университета. △ Влизам в техникум. // Остар. Постъпвам на работа. И търсеше служба. Най-напред търсеше разсилен да влезе в някоя канцелария. Ив. Вазов, Съч. ХI, 93. Подир доста мъки той успя да влезе, като преводчик, в канцеларията на свищовския губернатор. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 52.
10. Разг. Постъпвам по необходимост за временно пребиваване някъде (в казарма, болница, затвор и пр.). Симо, синът на бай Илия, се върна от войниклъка в края на есента. Той бе възмъжал и като че пораснал още повече, отколкото го знаеха, преди да влезе в казармата. Кр. Григоров, Н, 5. Само веднъж тя се много кахърѝ за него [Стоян], кога се поболя и влезе в болницата. Ив. Вазов, Съч. VII, 108-109. Още там арестуваха Пауна; съдиха го, осъдиха го и влезе в затвора. Г. Райчев, ЗК, 202.
11. Разг. Ставам член на някое семейство, дом и под. В дома на Стоян Глаушев влезе нов човек — Ния,младата невеста на Лазар Глаушев. Д. Талев, ПК, 7. — Знаеш ли в какво семейство влиза Бистра? Майката е французойка, с гувернантки го [сина] е отгледала... М. Грубешлиева, ПИУ, 36. Костакев се гордееше, че в дома му е влязъл честен и умен идеалист, какъвто беше самият той преди повече от тридесет години, и се разтапяше от умиление, като виждаше колко много Соня обича своя избраник. Х. Русев, ПЗ, 215. // Започвам да се движа в някаква среда̀, общество, да дружа, общувам с хора от някакъв кръг. Когато идва в София, тя влиза в изтънчена артистична среда. △ Той отскоро влезе в тяхната компания.
12. Включвам се в някаква дейност, присъединявам се към определена група, колектив; постъпвам, встъпвам. — Вий влизате веднага, още днес в кабинета и поемате Министерството на народната просвета. Ст. Л. Костов, Г, 61. През 1901 г. Яворов влиза като активен деец в македонското революционно движение във вътрешната организация на страната на Гоце Делчев. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 142. — Господин поручик — отвърна Ванков, — който иска да помогне на поробения македонски народ, той влиза в редовете на неговата организация, подчинява се на нейния устав и закон. Д. Талев, И, 395. Всеки ден нова межда падаше, нов човек влизаше в кооперацията, нова кола тръгваше след множеството. Ст. Даскалов, БМ, 24. // Обикн. несв. Член съм на нещо, членувам, участвам в нещо. Той беше началник на охраната и влизаше в щаба, но от откъслечните подмятания на планинците Пенко беше разбрал, че не го обичат и много не му вярват. П. Здравков, НД, 217. Той [Симеон] влизаше в градския стачен комитет на мястото на Шишко, когото полицията бе отстранила след анулирането на избора в първото работническо събрание. Д. Димов, Т, 262. Влизам в комисия.
13. Обикн. несв. За нещо — включвам се в състава на друго нещо, спадам към нещо. В пътническия билет влизаха и разноските по храната. Г. Белев, КВА, 323. Закуската влизаше в наема и се състоеше от чаша мляко и парче хляб. Д. Димов, Т, 75. Стихотворението влизаше в изпитната програма на четвъртокласниците. Л. Александрова, ИЕЩ, 313. // Намирам се, включвам се в числото на някаква група, категория; числя се. Половината Бяла черква — в тая половина влизаха най-добрите и влиятелни познайници хаджи Евтимови -.., послуша гласа на благоразумието и врече своя за Несторова. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 33. В спи‑
съка на назначените артисти в операта влизат млади хора, талантливи певци и певици, завършили Музикалната академия. Т, 1954, кн. 1, 63.
14. Разг. За пари — бивам спечелен, бивам получаван някъде, постъпвам някъде. Все пак по-добре е да търгуваш, отколкото да си разсилен.. Може да влизат по-малко пари в къщи, но ще влизат. П. Спасов, ХлХ, 82.
15. С предл. в и в съчет. със същ. действие, употреба, експлоатация и под. Започвам да действам, да работя, да бъда използван. Потече ли бистрата балканска вода, макетът оживява. Завъртва се колелото на мелницата, влиза в действие и тепавицата. ВН, 1958, бр. 2082, 4. Тази година влиза в експлоатация нов завод за синтетични изделия. // В съчет. със същ. мода, обичай и под. Ставам модерен, обичаен. В Париж кавето влязло в мода именно в онова време, когато в тоя град дошел посланикът на султана Мохамеда IV. Знан., 1875, бр. 11, 173. Лесно е да разбереме, че когато кавето е влязло вече в обичай, употребителите не щат да са откажат от него, ако даже цената му и да би са възкачила. Знан., 1875, бр. 12, 188. Напоследък влязоха в мода дългите поли.
16. С предл. в и в съчет. със съществителни, които означават въоръжено стълкновение, спор, противоречие или колективни занятия, занимания и под. означава: а) С нечленувано съществително. Започвам или осъществявам действие по значението на съществителното. Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше. П. Вежинов, НС, 124. Заредиха се дълги, назидателни писма. Синът отговаряше рядко, кратко и сдържано. Той не искаше да влиза в спор с баща си и да му създава тревоги. Г. Караславов, Избр. съч. I, 75. Дечев не влезе в разправия с Ройтер, затова пък целия си гняв изля на нещастния Димов. Х. Русев, ПЗ, 303. Ходеше [той] между людете даже и там, където не беше място за него, подслушваше разговорите им и сам влизаше в разговор, питаше и разпитваше. Д. Талев, С II, 135. Двама от най-видните членове на румънския комитет,.. — влизат в преговори с Раковски,.., от когото искат да събере български доброволци за борба срещу Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 67-68. — Въпросът е повече от личен характер... — Не можете ли да дойдете утре в приемния час? Сега влизам в заседание. П. Славински, ПЗ, 239. Влизам в атака. Влизам в битка. Влизам в двубой. Влизам в конфликт. Влизам в пререкание. Влизам в час. Влизам в щурм. б) С членувано съществително. Започвам да участвам, намесвам се в действието, изразено в съществителното. Ще прекрачим от земята в небето и — ще се отървем от мъките. А най-главно, няма да влизаме в боя. Л. Стоянов, Х, 13. Чудим се ние накъде бие. Ще влизаме ли във войната, няма ли? П. Незнакомов, БЧ, 9.
17. С предл. в и в съчет. със съществителни, които означават общуване, взаимоотношения, взаимодействие. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Групата трябваше да влезе във връзка с разбития отряд и да извести за случката. Ив. Хаджийски, ОК, 263. Руска за пръв път влизаше в такава близка връзка с местното население и всичко ѝ беше интересно. Х. Русев, ПЗ, 138. Искам да отделя специално внимание на беседата ми със студентите от Софийския държавен университет. Тя ми даде възможност да вляза в допир с българската младеж. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Влизам в контакт. влиза се, влезе се и (разг.) влезне се безл. От три врати се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. Зад телената ограда оставаха навесите, хамбарите и харманът. В тая част на двора се влизаше през двукрила порта със стрехичка, а за къщата имаше друга врата откъм улицата. Ем. Станев, ИК I и II, 20. — Ах, колко трудно се влиза в журналистика! Ще умра, ако не ме приемат. Л. Дилов, Т, 129. — Ех, госпожо, то токо да се влезе веднаж на работа, — отвърна Нанко, като фърли към нея един пълен с благодарност поглед. Т. Влайков, Съч. II, 196. Тук, когато се влиза в сражение или когато се очаква такова, никой не мисли каква е целта на неговото участие. Д. Немиров, Др, 67.
ВЛЍЗАМ СИ несв.; вля̀за си и (разг.) влѐзна си св., непрех. Прибирам се в някакво помещение (обикн. у дома си). Елица си влиза. Вида, дебнешката, като се предпазва, тръгва след Златила. Й. Йовков, Б, 19. Учителят си влезе и затвори вратата леко, с доверие вече. Ст. Даскалов, БМ, 33. Румънките зяпат и отминават. Ратаи и ратайкини си влизат. П. Тодоров, Събр. пр II, 412. Той излезе от кабинета си, погледна в коридора и пак си влезе.
◊ Влизам / вляза в архивата. Книж. Отживявам времето си, изгубвам значение. Влизам / вляза в години. Разг. Ставам възрастен, остарявам. Беше влязъл и в години — прехвърлил бе петдесет и петте. Трябваше да помисли за старостта, за аллаха... Б. Несторов, СР, 13. Влизам / вляза в гроба. Обикн. св. Разг. Умирам. Но Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея. Елин Пелин, Съч. I, 96. Влизам / вляза в грях. Разг. 1. Изказвам подозрения за някого, че е извършил нещо непочтено или някакво престъпление. 2. Извършвам нещо нередно, непочтено или някакво престъпно дело (обикн. от гледна точка на религията). "Ний богомили не щем при себе си — така ни рекоха. — Ний не щем да влизаме в грях пред бога заради вас." Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 154. Влизам / вляза в джоба
(кесията) на някого. Разг. Нося материална облага (обикн. незаконна) някому, облагодетелствам материално някого. Когато жените тюхкаха и се вайкаха след него, той се обръщаше и ги мъмреше високомерно, студено: — Не го вземам за себе си, не влиза в моя джоб. За войниците е, за нашите чеда е... Г. Караславов, ОХ II, 135. Че нали Кондо даваше пари? Де са отивали те? Акиф ли ги е взимал? Кондо е давал пари, а те влизали в кесията на Акифа! Д. Немиров, Б, 160. Влизам / вляза в (по) дирите (дирята) на някого. Разг. 1. Успявам да науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам. Няколко дена подир това дойде във Видин един пратеник на Шуменския гарнизон, капитан Кожухаров. Той бе ходил в Русчук, за да се споразумява с Филова, но замина бърже оттам, защото Драндаревски бе му влязъл в дирите. С. Радев, ССБ II, 367. 2. Узнавам, откривам какво върши някой. Влизам / вляза в живота. 1. За младеж или девойка — започвам да водя самостоятелен живот като зрял човек. Леко вървеше по едрите плочи, макар че не знаеше дали вляво или вдясно трябва да завие — не познаваше нищо вън от харема.. Така влезе в живота Селим Хан III. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 307. 2. На някого. Свързвам живота си с някого. 3. На някого. Обикн. за предмет — ставам ежедневна необходимост за някого. Бащата и майката се грижеха сега повече за нея [колата], отколкото синът.. Защото тя бе влязла в живота им, вършеше им работа. Ст. Даскалов, ЕС, 202. Влизам / вляза в играта. Разг. 1. Започвам да участвам в нечии планове, замисли, машинации, които имат обикн. някаква скрита цел. 2. Включвам се в някаква дейност. — Не обичам и не участвувам в политиката... Но на онези, които влизат в играта, не мога да не препоръчам да са по-последователни... И главното — да са по-смели... По-смели, господа! Др. Асенов, ТКНП, 162. Влизам / вляза в капан<а> (клопка<та>). Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. — Хубаво ще бъде... хвъркат стражарин! — засмя се замисленият арестант.. — Само да не влизаме в капана като тебе — отвърна стражарят. Елин Пелин, Съч. I, 216. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен, подчинен или да извърша нещо против желанието си. Бащата трябва да намерим и да си ги венчаем такова!..- Абе, то бащата се знае, ама как да го пипнем тоя загорец, като в капан не влиза? Чудомир, Избр. пр, 15. — Ти знаеш ли, че и аз ще вляза в клопката? — В каква клопка? — Ще се женя. О. Василев, Т, 162. Влизам / вляза в кожата на някого. Разг. Превъплъщавам се в образа на някого. По-лесно е,.., да се превъплотиш в образа на преуспяващия и да станеш негово второ аз, отколкото да влезеш в кожата на неудачника. А. Гуляшки, ДМС, 129. Работил е [Кевин Костнър] много върху сценария,.. Едновременно с това с ролята на лейтенант Дънбар Костнър влиза съвсем естествено в кожата на главния герой. КСТ, 1991, бр. 12, 14. Влизам / вляза в крак. 1. Започвам да вървя с еднаква стъпка с някого (обикн. в редица при маршируване). — Слушай, татко, ти си едничкият в редицата, който не спазва крак... "Я го виж пък нашият какъв е — помисли Старият. — Едва го довлякох на манифестацията и вече почва да ме учи".. После се усмихна и влезе в крак. Б. Райнов, ЧЪ, 82. 2. Започвам да се съобразявам с необходимите изисквания, започвам да не изоставам в нещо. Дано ти дойде поне малко от малко ум в главата.. Дано, ама не знам защо не ми се ще да вярвам. Пък то е за главата ти, като не рачиш да влизаш в крак, ще изничаш по прозорците на занданите... В. Нешков, Н, 342. Влизам / вляза в мрежата (мрежите) на някого. Разг. Изпадам под лошото, зловредно влияние на някого. Защо затвориха невинните хорица? — попита с възмущение един селянин. — Защо ли? Защото Деяна и Елпезето си мислят, че като ги махнат, чичовците по-лесно ще влязат в мрежата им. Г. Караславов, СИ, 146. Влизам / вляза в огъня. Разг. 1. Вземам участие в сражение. [Втори батальон] беше вече влизал в огъня и гореше от нетърпение да спечели една по-бляскава победа. Ив. Вазов, Съч. VI, 100. 2. Обикн. за някого, за нещо. Излагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си за някого или за нещо. — Господин Венчев,.. душата си давам аз за тебе! Речи само! В огъня влизам за тебе. Д. Талев, ГЧ, 38. "Приятел съм ти бил. В огъня за тебе съм влизал"... З. Сребров, МСП, 103. Влизам / вляза в очи<те> (окото). Разг. Обикн. на някого. 1. Привличам вниманието, бивам забелязван, обикн. поради външния си вид; харесвам се. С него служихме заедно трудоваци. Аз бях от старата служба, когато той дойде "заек". Не знам какво ми влезе в окото — беше един свит, уплашен и дребен — започнах да си правя майтап с него. Д. Цончев, М, 150. 2. Създавам недобро отношение към себе си, ставам предмет на омраза, неприязън. Нали беше чужденец, пък ядеше котленски хляб, все той влизаше в очи, та залягаше за трима. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 604. Мнозина по-заможни българи се виждаха принудени да водят поне външно скромен живот, да се явяват между хората простичко, даже бедно облечени, та по този начин да не влизат в очи. Г. Дръндаров, ВЗ, 28. Влизам / вляза в положението на някого. Разбирам състоянието на някого, съчувствам му и желая да му помогна.- Нови обувки сложим, пък дълго време страдаме от приспособяването на крака, камо ли човек да попадне в нова житейска обста‑
новка,.. — съчувствуваше той на Олга, стараеше се да влезе в положението ѝ. Б. Болгар, Б, 109. — Може би сте прав и, аз ви влизам в положението, дребните въпроси не са ваша специалност. Ж. Шемтов, ФП, 13. Влизам / вляза в пътя; влизам / вляза в правия <път>. Разг. Изоставям лошите си навици и започвам да живея почтено, да водя морален живот; поправям се. Синовете му възмъжаха, изпожениха се и народиха деца. И двамата бяха буйни, а понякога безразсъдни, особено Мануш, но с времето улегнаха и влязоха в пътя. И. Петров, МВ, 17. Влизам / вляза в работа. Разг. Бивам използван, полезен съм, служа за нещо. Всичко сега влизаше в работа, не се пилееше нищо. Кр. Велков, СБ, 43. Да вървим при тоя главатар, рекохме си, да му се примолим, дано ни вземе. Все ще влезем в работа. Около конете ще слугуваме, ще носим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 247. Влизам / вляза в разрез с нещо. Книж. Изпадам в несъответствие, в противоречие с нещо, не съответствам, противореча на нещо. Легендарният юнак от пиесата на сцената е делничен и обикновен и влиза в разрез с романтичния стил на автора. ЛФ, 1958, бр. 17, 3. Влизам / вляза в релсите. Разг. Започвам да действам, да постъпвам по установените норми и изисквания. Влизам / вляза в ролята на някакъв. Започвам да действам, да постъпвам като някакъв, в качеството на някакъв. Най-напред предсватбената суматоха започва с поръчката на юрганите, чийто цвят дава повод за оживени спорове между майка и дъщеря — спорове, които биха се изродили в скандал, ако самият продавач не влиза в ролята на посредник и не заявява открито, че виолетовият цвят не е тъй траен, както портокаловият. Св. Минков, РТК, 109. Влизам / вляза в ролята си. Започвам да действам, да постъпвам според това, какъвто съм. Не можеше всякога да се върви, ей тъй, направо през просото, дето се казва. Понякога трябваше да се обикаля покрай самите зидове на затвора и тука вече Ванко влизаше в ролята си със своите алинеи, параграфи и букви. Кр. Велков, СБ, 34. Влизам / вляза в ръцете на някого. Разг.; Влизам / вляза в ръце на някого. Остар. и диал. 1. Попадам под нечия зависимост, ставам притежание на някого или бивам използван от някого. "Ако московецът дойде в България, той няма вече да я напусне. И тогава завинаги ще пропаднем, а след някоя година и Цариград ще влезе в ръцете му." С. Радев, ССБ II, 376. Боже, опази я рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще ѝ засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Елин Пелин, Съч. I.,215. Друго имущество, що беше изобилно у дяда, както: овчици, коне, добитък, сичко това влезе в ръце на грабителите. Ил. Блъсков, ИС, 100. 2. Давам възможност някому да ме залови; бивам заловен от някого. Влизам / вляза в сила. Книж. За закон, присъда, решение и под. — почвам да се прилагам, почвам да важа, да действам. Законът за изменяване на Конституцията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конст., 28. От произнесените 10 смъртни присъди само три влизат в сила. Останалите са заменени с доживотен затвор. П. Илиев, ЛВ, 111. Тази вечер ще си легнем, както винаги, няма да показваме с нищо, че ние сме вече скъсали със старото!... От утре заран, точно в осем часа, влиза в сила решението ни! Д. Добревски, БКН, 174. Влизам / вляза в сметка<та>. Бивам взет под внимание, предвиждам се. Вярваше, че ще успее да избяга... Необходимо бе да поддържа тая увереност и той не си представи нито веднъж, че може да бъде убит, като че това не влизаше в сметката. Ем. Станев, ВТВ, 6. Влизам / вляза в <страниците на > историята. Книж. Увековечавам се. Най-отпред върху палубата [на "Аврора"] е монтирано оръдието, което изпрати втория снаряд срещу Зимния дворец и влезе навеки в историята. А. Каралийчев, ПД, 199. Влизам / вляза в строя. Книж. 1. Започвам да функционирам, ставам годен за работа, за използване. В околностите на селцето Бобов дол по долината на Струма и близо до брега на Дунава при Козлодуй влизат в строя и в бъдещето два гигантски енергийни центъра — каменовъглен и атомен. С. Северняк, ИРЕ, 320. Ежегодно ще влизат в строя повече от 500 нови предприятия. ЖД, 1967, кн. 6, 8. 2. Отново ставам годен да участвам в някаква работа, мога вече да работя, да върша нещо, да действам. Най-после оздравях и влизам в строя. Влизам / вляза в сърцето (душата) на някого. Бивам харесан и обикнат от някого. А в главата на Росица се гонеха страшните картини от нейната младост и тя ги сравняваше с откровените до наивност, топли и мили чувства на тоя човек, който влизаше сега в сърцето ѝ. Кр. Кръстев, К, 162. А момчето е тъй любознателно, будно... С какво влезе това момче в сърцето му? К. Константинова, НДД, 57. Той местеше погледа си по огъня и навсякъде виждаше младата жена. Виждаше я ясно и се чудеше на тая игра на огъня и на своето въображение. Ния Глаушева беше в мислите му, тя бе влязла в душата му. Д. Талев, ПК, 161. Влизам / вляза в тон. Обикн. с някого или с нещо. Приобщавам се към изискванията или към настроението на някого или на някаква среда. Мачът мина през три етапа.. Вторият етап,.., бе на равна игра, в която армейците влязоха в тон с техничните спокойни действия на парижани. ВН, 1960, бр. 2743, 3. Влизам / вляза в устата на някого. Разг. Ставам предмет на одумки, клюки или укори, бивам одумван, укоряван от някого. Видели, че голям пласт от житото е съсипано. Нищо от него не
ставало и свинете не го ядели! И решили, за да не влизат в устата на кооператорите, да го изхвърлят. Ст. Даскалов, СЛ, 62. Влизам / вляза във форма. Разг. Постигам нужното най-добро състояние в дейността си, работата си. Не чакам трета покана и набързо намирам хармониката, милата ми устна хармоничка,.. Отначало плахо задухвам и нищо не излиза. Постепенно влизам във форма. Познатите тонове се разливат и попадат в пълна хармония с гласа на мама.... С. Таджер, ПНМ, 130. Само в началото на сезона — обикновено при дрането на първата жертва — имам кратки смущения:.. После бързо влизам във форма (..) и вече всичко това върша съвсем механично, свирейки си с уста — изобщо, независимо от интелигентното ми лице. Д. Цончев, ЧС, 13. Влизам / вляза вътре. Разг. Бивам ощетен материално, защото не ми излиза сметката и трябва да заплатя със собствени пари недостига в обществена или държавна каса. Не мога да бъда повече касиер, защото всеки месец влизам вътре с някаква сума. Влизам / вляза като в кръчма. Разг. Неодобр. Не затварям вратата след себе си. Влизам / вляза между хората. Разг. Започвам да общувам с хората, преставам да живея затворен живот. Не за пари ще работи той [Доко],.. Ами тъй, да се види и той наред с хората,.. Дотегна му на душата все от отвън да дебне света като вълк. Иска вече да влезе между хората. П. Тодоров, И II, 31. Влизам / вляза на вълка в устата. Разг. Излагам се на много голяма или на смъртна опасност. — Сбогом, мале! — Не тръгвай, сине! .. — Дай си сърце, мамо! Ти да не мислиш, че ей тъй ще вляза на вълка в устата. Няма да се дам лесно на душманите. Ив. Гайдаров, ДЧ, 94-95. — Започнахме да се караме. И в този именно момент ти се показа,.. — И съгласи се, че при това положение беше съвсем неуместно да влизаме, както се казва, направо в устата на вълка... К. Калчев, СТ, 208. Влизам / вляза под венчило. Разг. Оженвам се. Тя [Грудка] наистина, че скоро влезе под второ венчило с вдовеца от Ракитино. Ил. Волен, БХ, 145. Влизам / вляза под кожата на някого. Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес. Тате искал да води дело.. — Някой е влязъл под кожата му и го насъсква. Сигурно брат му Стоян. В. Бончева, АП, 133. — Как ти влезе под кожата на туй момиче! Искам да ми кажеш: как в една нощ му обърна ума! П. Тодоров, Събр. пр II, 323. Влизам / вляза през задната врата (задния вход). Разг.; Влизам / вляза през комина. Жарг. Ирон. Бивам приет да уча, да следвам или да служа някъде не по установения ред, по незаконен начин. Влязохме с него в поделението, както моят приятел Симеон се готвеше да влезе в университета — през задния вход. К. Грозев, СС, 31.Влизам / вляза с котка в чувал. Разг. Сам се поставям в неблагоприятно положение, като предприемам обща работа с човек, който ми създава големи неприятности. — Само това имам да ти кажа, председателю, да не влизаш с котка в чувал! Н. Хайтов, ПЗ, 71.Влиза ми / влезе ми бръмбар (муха) в главата. Разг.; Влиза ми / влезе ми бръмбар в чутурата. Простонар. Пренебр. Втълпявам си някаква безполезна, неразумна мисъл или идея, която ме занимава, безпокои непрекъснато. — Денят започна радостно и ми се прииска и аз за нещо да се зарадвам. Влезе ми тази муха в главата и не мога да я изпъдя, за да си гледам работата... Д. Кисьов, Щ, 413. — Де го знаеш дали и на него не са му влезли някакви бръмбари в чутурата... Г. Караславов, Избр. съч. I, 207. Влиза ми / влезе ми в главата (ума). Разг. 1. Схващам и запаметявам това, което изучавам или слушам. Нали видиш каква е: глупава. Слуша, а не ѝ влиза в главата... Л. Александрова, ИЕЩ, 119. Той разлисти учебника. Очите му зашариха по редовете. Четеше, но нищо не влизаше в ума му. П. Проданов, С, 22. 2. Непрестанно започвам да мисля за някого или за нещо или си втълпявам нещо. Ней като е вляла в главата тая мисъл и вече не ще да знае за друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 241. Влиза ми / влезе ми в работа. Разг. Мога да използвам нещо, мога да си послужа с нещо. — Ампулата!.. Но защо я е хвърлил!.. На Николай такива неща винаги му влизат в работа. П. Проданов, С, 17. Влиза ми / влезе ми дявол<а> под кожата. Разг. Ставам своеволен и лекомислен в постъпките си, почвам да върша неразумни, лоши неща, безобразия. — Днешните девойки — свободни. Мъчно ли е да им влезе дявол под кожата, докат имат днешното разпасано възпитание и лекомислени другарки? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 140. Влиза ми / влезе ми <троха, залък> в кривото гърло. Разг. Казва се, когато залък, троха и под. по време на хранене застанат на гърлото и не мога да преглътна. Донесох му чаша вода, той пи и кашлицата му мина, а после ми каза с просълзени очи, че му била влязла троха в кривото гърло. К. Калчев, ДНГ, 132. Чукнаха се. Павката поднесе чашата към тънките си устни, задави се и се закашля. — Люта, а? — засмя се зидарят. — Не, ами.. влезе ми в кривото гърло. Ив. Венков, ХКН, 105. Влязла ми е главата в торбата. Разг. Изложен съм на смъртна опасност, застрашен ми е животът. Ако речем един ден да си чистим сметките с комунистите, бая работа ще ни свърши. Защото веднаж вече главата му [на полицая] е влязла в торбата. В. Нешков, Н, 62. Влязла ми е змия в кесията. Разг. Голям скъперник съм, свиди ми се да дам пари за нещо. Влязъл ми е в кръвта. Разг. Силно съм обикнал нещо или някого, държа много на него, не мога без него. Тая жена ми бе влязла в кръвта и толкова. Ня‑
маше какво да се направи срещу туй. Б. Райнов, ДВ, 52. Влязъл ми е въглен в калеца. Диал. За момък или девойка — искам да се женя. И в морето да влеза, па сух ще излеза. Диал. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена нередност, престъпление и под.; оставам ненаказан. Какво (що) ми влиза <мене> в работа<та> (кесията); влиза ли ми в работата (кесията); не ми влиза в работа<та> (кесията); много ми влиза в работата (кесията). Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Защо ми трябва (не ми трябва, не желая) да се интересувам от нещо, което не ме засяга. — Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работа, че този бил подлец, па оня бил крадец? Ал. Константинов, Съч. I, 245. — С Таки аз не мога да работя заедно. Той и миналото лято казвал на селяните да не ми продават жито. Защо? Що му влиза нему в работа да ми пречи по тоя начин? Д. Талев, ПК, 801. Ния влязла у сводницата заедно със свекърва си, а Брашнаров дошъл късно вечерта. Най-сетне влизаше ли в работата на Вардарски всичко това? Нека Ния Глаушева отива, където си иска. Д. Талев, ПК, 196. — То не е да разправя човек... Ако взема да разправям.. ами не ми влиза в работа. Обичам да си мълча. Станало, що станало. Д. Немиров, В, 42. Много ми влизат в работата всичките тия помии. Ив. Вазов, Съч. Й, 11. През (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза. Разг. Употребява се, когато някой не обръща внимание на това, което му се говори, проявява небрежно отношение към съветите, които му се дават. Хапни си човешки бре, хаймана с хайманата ти, карах му се аз, наяж се, както господ дал, какво такъв ръмжиш като куче на кокал. А той — от едното ухо влиза, от другото излиза. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. — То мойто учение... през едното ухо влязло, от другото излязло! К. Петканов, ДЧ, 48.