ВЛИЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛИЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въздействие върху някого или върху нещо, което довеж‑

да до някакъв резултат или някаква промяна. Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител,.., идеалист и волнодумец. Неговото влияние върху гимназистите беше грамадно. Ем. Станев, ИК I и II, 55. Почти под същите влияния [руски], под които се е намирал Славейков, са се развивали Каравелов и Ботьов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. В това време баевия Василов Дорчо, под влиянието на хубавата априлска вечер,.., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с камъне и с развалини Златица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. Под влиянието на виното, което възбужда откровеността, ние в разговорите си се отпуснахме доста искрено. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Упражнявам влияние. △ Влияние на околната среда.

2. Само ед. Признато от другите значение, сила; авторитет, престиж. Богатството направи да му простят и забравят миналото, а необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 32. Уравновесеният и спокоен характер на Стоила и голямото му влияние между тях ги примирява и обединява. Й. Йовков, Разк. I, 13. Дните се търкаляха, годините минаваха, а в центъра на всичко стоеше Коста Маждраганов, човекът, който имаше влияние във властта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. Той употреби влиянието си и изходатайствува за Белокровски място в едно от агентствата в Цариград. Ал. Константинов, Съч. I, 284.