ВЛИЯ̀ТЕЛЕН

ВЛИЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който има влияние, авторитет. Борбата между тия двама големци, еднакво влиятелни в своите партии и еднакво силни .. щеше да бъде много упорита. Т. Влайков, Съч. III, 288. Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града. Д. Димов, Т, 219. Още като дойде тука, той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 16. // Който оказва влияние, въздействие. Но преди да умрат апостолите (..), евангелието беше ся проповядвало почти във всичките страни на Римската държава и в много градове имаше прочути и влиятелни църкви. КТЕМ, 343. Влиятелни кръгове.

2. Остар. Който е свързан с влияние, авторитет. На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място. Й. Груев, СП (превод), 174. Те ся надеят.. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя,.., ще му [на списанието] помогнат прилично. СбПер. п I, 94.

Списък на думите по буква