ВЛУДЯВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛУДЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от влудявам като прил. Който предизвиква неспокойствие, напрегнатост, състояние, близко до лудост; подлудяващ. Градушката спря,.. Но само миг след това канцеларията се изпълни с бледни, настръхнали хора,.. и заедно с тях влезе острият, влудяващ мирис на колендрото. Н. Тихолов, ДД, 32. Една капка може да направи тишината в едно подземие влудяваща. Н. Хайтов, ШГ, 219. Още над Олимп се носи, / още повтарят чуките / лая на картечните откоси, / воя влудяващ на щуките... О. Орлинов, П, 73.