ВЛЪХВАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛЪХВА̀РИН
ВЛЪХВА̀РИН, мн. влъхва̀ри, м. Простонар. Влъхва2. Кога си юмра, Радо ле, / .., / баща си в очи не гледай, / че баща ти курварин, / курварин, Радо, влъхварин. Нар. пес., СбНУ ХIV, 65.