ВЛЪХВЕШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛЪ̀ХВЕШКИ2, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от влъхва2. И отчаяният гостинник,.., отиде да служи за безопасността на къщите пампелунски, като хвърляше тъжен и боязлив поглед към своята, която оставаше на влъхвешкото разположение на настойника си. Н. Михайловски, ПА (превод), 30.