ВЛЮБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЮ̀БВАМ СЕ, -аш се, несв.; влю̀бя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Бивам обхванат, завладян от чувство на любов към лице от другия пол. Още като видя Нонка, той се влюби в нея с чистата и нежна любов на своята артистична душа, но нямаше кураж да ѝ се изповяда. И. Петров, НЛ, 57. Помнеше как си размениха къси погледи, помнеше и трепета, който мина по тялото му,.. От тоя ден Костадин се влюби. Ем. Станев, ИК I и II, 11. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. Елин Пелин, Съч. IV, 130.

2. Разш. Бивам обхванат от чувство на възхищение, обич и всеотдайност към някого или нещо. Заспалото му досега народно чувство,.., растеше с нова сила; всеки ден той повече се влюбваше в България. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 53. За мене бе донесъл подарък току-що излезлите два тома от Хюговата книга "La légende des siècles", след жедното прочитане на коята аз още повече се влюбих във великия поет. К. Величков, ПССъч. I, VIII.

◊ Влюбвам се / влюбя се до уши. Разг. Силно се влюбвам.

— Друга (остар.) форма: влѝбвам се.