ВЛЮБЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЮБЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който лесно и често се влюбва. Той бе извършил някои лудории с момичета, знаеше се, че е силно влюбчив, че е способен да залети лесно по жена. Т. Харманджиев, Р, 29. Ванката беше кротичък пияч, чувствителен и влюбчив. Реших, че пак е хлътнал някъде. С. Северняк, ИРЕ, 177. // Присъщ на човек, който лесно и често се влюбва. Най-сетне неразрешимо бе и неговото страдание в любовта, самата любов, която не преставаше да гори в младата му влюбчива душа. Ем. Станев, ИК I и II, 99.

— Друга (остар.) форма: влибчѝв.