ВЛЮТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; влютя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Правя нещо да стане люто; подлютявам (Ст. Младенов, БТР). влютявам се влютя се страд.
ВЛЮТЯ̀ВАМ СЕ несв.; влютя̀ се св., непрех. Остар. Ставам лют; подлютявам се (Н. Геров, РБЯ).