ВЛЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; вля̀зна, влѐзнеш, мин. св. вля̀знах и влезна̀х, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. Влизам; влязувам. — Най-много гледай очите:.. — гълчеше Али чауш наставително, а очите му играеха на четири и забележваха кой минуваше край хана и кой влязваше в него. Ив. Вазов, Съч. ХII, 155-156. — Тука не ща ти да влязваш!.. Върви си! П. Тодоров, Събр. пр II, 296. Като влязнал вътре в пещерата, дошло му [на вълка] на ум да отмъсти на лисицата, на която отдавна имал завист. А. Хаджоглу, ББ, 62. Светлина влязваше само през едно малко прозорче. З. Стоянов, ЗБВ III, 226. Едвам можах да позная брата си.. Имаше шест години, откак го бях оставил и вече той влязваше в шестнайсета година. Ч, 1875, бр. 2, 85. Бих влязнал във взривна / ракета, самичък. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16. Я излязвай, влязвай, / хубава моме, / наред пристъпяй, / назад не гледай. Нар. пес., СбВСт, 232. влязва се, влезне се безл. Пред главното светилище обикновено са намервал широк двор, в който са влязвало през високи масивни врата. Н. Михайловски, РВИ (превод), 29.