ВМАНИАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМАНИАЧА̀ВАМ, -аш, несв.; вманиача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого маниак; вманиачвам. вманиачавам се, вманиача се страд.

ВМАНИАЧА̀ВАМ СЕ несв.; вманиача̀ се св., непрех. Ставам маниак; вманиачвам се. Замълчавам, а Тръпко ме тупа дружески по рамото: — Вманиачил си се малко, ама ще се оправиш! В. Робов, ПСВ, 96.