ВМАНИАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМАНИАЧЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е обхванат, обзет от някаква мания. Касаветов, за когото всички кадрови офицери бяха самонадеяни, ограничени и вманиачени, смяташе, че на всичко отгоре Хумников е и тъп — същински овен. Г. Караславов, ОХ IV, 557. Някому би се сторило нередно това, което е вършила голямата актриса Адриана Будевска-Ганчева — да пере, да готви, да търка тенджери и да кърпи чорапите на децата си,.. Тя бе свикнала. Не бе ни разглезена, ни вманиачена. Всякакъв парнасизъм ѝ бе органически чужд. Ст. Грудев, АБ, 188. Нима моите родители нямат право да видят първото си внуче само затова, че са селяни и че една вманиачена гражданка се срамува от селския им произход? ЖД, 1967, кн. 12, 16.