ВМИСЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМЍСЛЮВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмѝсля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Вмислям се. Като се вмислюва човек в този въпрос, първото нещо, което му иде на ум, то е, че интересът се явява първата причина за такова [безразборчиво] сътрудничество. Д. Благоев, ЛКС, 76.