ВМИСЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМЍСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вмислям се; замисляне, вмислюване. Ала — крехка бе станала волята ми: — ни вмисляне в чужди вещания, ни строг зов на съвест —: нищо не крепеше

отпаднала десница, — свикнала на грях! Н. Райнов, КЦ, 104. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония образи, които са увличали художника и мамили фантазията му към творчество. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 110.