ВМОТА̀ВАМ, -аш, несв.; вмота̀я, -а̀еш, мин. св. вмота̀х, св., прех. Диал. Като мотая нещо, вмъквам в него друго нещо. вмотавам се, вмотая се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.