ВМРАМОРЀН

ВМРАМОРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е превърнат в мрамор. И със същата театралност, вече и след смъртта си, те [императорите] се перчат пред потомството от пиедестала, на който някой художник ги е поставил вбронзени или вмраморени. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 379. ● Обр. Тежи, тежи ледената грамада като надгробна плоча. Вмраморен сняг. Скулпторът надига плещи. Носи лавината на гърба си. Бл. Димитрова, Лав., 148.

Списък на думите по буква