ВМЪКНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМЪ̀КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вмъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмъ̀кнат, св., прех. Вмъквам. вмъкнувам се, вмъкна се страд.

ВМЪ̀КНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); вмъ̀кна се св., непрех. Вмъквам се. Той знае колко е мощна сила от привичка .. Тя става по-силна от сама необходимост, вмъкнува ся в самое същество нашему битию. С. Радулов, ГМП (превод), 51.