ВМЯ̀ТАМ

ВМЯ̀ТАМ, -аш, несв.; вмѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмѐтнат, св., прех. Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вметвам, вмъквам. Дропа вмяташе ловко своите умни забележки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 299. Той [княз Бенеамин] мълчаливо клатеше глава и гледаше под вежди царицата и брата си. И понякога ловко вмяташе в беседата си, че злато и велелепие прибулват духовна тлен. Н. Райнов, КЦ, 38. Разговорът продължи още, при което на няколко пъти ковач Георги вмяташе, че това, гдето го измислили за опазване на тракторите, било умна работа. Б. Обретенов, С, 164. — Щом считате, че позоря секцията, моля да ме изключите завинаги — и на това съм съгласен. — То изключването си е отделно — вметна Славейко. П. Льочев, ПБП, 18. А Камен продължаваше: — Ръцете са ти златни, приятелю!.. Просто ти завиждам! — И изведнъж вметна: — Много те моля, утре прескочи пак до дома. Й. Гешев, ВТ, 144. вмятам се, вметна се страд.

Списък на думите по буква