ВНА̀ЖДАМ

ВНА̀ЖДАМ, -аш, несв.; вна̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Вмъквам парче плат или друга материя в нещо, изработено от този плат, материя, за да го направя по-широко или по-дълго; снаждам. Като се вглеждахме в привичките на акулите, направихме първия опит да ги ловим. Привързахме голяма желязна въдица към стоманено въже, внадихме капроново въженце, поставихме на въдицата късче риба и я хвърлихме зад борда. Д. Богданов, ТА, 51.

2. Прен. Вмятам, вметвам, вмъквам. Аз се мъча да слушам внимателно, от учтивост внаждам тук-там по някоя дума. А. Коен, СбСт, 259. — Никакъв бунт — внади Белемир, — Хубен не си е бил на мястото! Й. Вълчев, СКН, 68. внаждам се, внадя се страд. Византийските щурмови стълби бяха гъвкави и леки, внаждаха се за нищожно кратко време една в друга посредством железни скоби. А. Гуляшки, ЗВ, 116.

ВНА̀ЖДАМ СЕ несв.; вна̀дя се св., непрех. Диал. Вмъквам се. Само Цако Златин щъка самотен, със зли, присмехулни оченца, само той не може да се внади никъде. Й. Вълчев, РЗ, 124.

Списък на думите по буква