ВНЕЗАПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНЕЗА̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Който става, извършва се неочаквано бързо; ненадеен, неочакван. Внезапното изчезване на дякона миналата година бе озадачило и него. Той бе питал братята му, после и майката. Ст. Дичев, ЗС I, 268. — Повечето от дружината даже не забележи внезапното тръгване на Стефчова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 198. Тя [Ирина] беше освободена завинаги от кошмара на упреците му [на баща си], от сърдитите му полуграмотни писма, от чувството на унизеност, с което я изпълваха внезапните му идвания в София. Д. Димов, Т, 301. Изчака лисицата

да изложи слабините си и с внезапен скок нанесе удар. Й. Радичков, СР, 18. // Който се появява, възниква, настъпва неочаквано и бързо; ненадеен, неочакван. Ние се гледаме едни други, внезапна радост ни обзема, в очите ни почти ще бликнат сълзи. Й. Йовков, Разк. II, 160. Лицето на генералния директор почервеня от внезапна ярост, което му се случваше много рядко, и вените на слепите му очи се издуха. Д. Димов, Т, 261. Събранието се устрои в задната стаичка на долния етаж, съседна на спалнята ми, стаичка най-голяма и най-удобна в къщата в случай на внезапна тревога. П. Михайлов, МП, 43. Него го пробуди внезапна мисъл, че той даже не попита за името на момичето и на селото му. Ив. Вазов, Съч. IX, 13. Далечните върхове се откриват като исполински крепости, озарени от внезапна светлина. Л. Стоянов, Х, 44. Добрите мисли на бай Атанас са прекъснати от внезапен звън. Хр. Смирненски, Съч. II, 116.

◊ Внезапна спирачка. Приспособление за аварийно спиране на превозно средство, при което се задейства автоматично неговата пълна спирачна мощ. Той понечи да се обърне, но Сергей удари внезапните спирачки и го сграбчи за рамото: — Виж там! Ст. Волев, МС, 69. Дръпнахме внезапната спирачка. / Влакът спря. И хукнахме завчас. Ас. Босев, ВМ, 88.