ВНЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНЀШЕН, -шна, -шно и -шне, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Външен. Между всички млади девици Круазицки, Франциска Пенсон ся отличаваше с приятна внешна красота и весел нрав. С. Радулов, ГМП (превод), 5. Внешне или вънкашно чувство е способност в душата да ся извещава за вънкашни предмети. Й. Груев, КЛ (превод), 8. В тази епоха церковното управление при всичките внешни и внутренни препятствия е било твърде просто. Ч, 1870, бр. 4, 115. Внешна слава, междуособни прения и раздори,.. ето, вкратце, блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала вообще деятелността както на нашите праотци.., така и на другите,.., народи. Ч, 1871, бр. 11, 325.

— От рус. внешний.