ВНИКНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВНЍКНУВАНЕ
ВНЍКНУВАНЕ, ср. Остар. Отгл. същ. от вникнувам; вникване. Трябува да съгледва и да ся ослушева с голямо вникнуване българите как си изричат мислите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 2.