ВНИМАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНИМА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от внимавам. Иванко. Царят не те е дирил? Драгомир. Сега отивам при него. Вика ме и, струва ми се, за това е. Само — внимаване — хъ! — Дору се махне оттука Петър, че после е лесно. В. Друмев, И, 46.