ВНИСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНЍСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); внеса̀, -ѐш, мин. св. внѐсох, прич. мин. св. деят. внѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Внасям; внося, вносям. Първото оживление в чаршията внисаше чичо Петър Хрътката. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Реката носи голямо имане от една земя в друга, в далечно море, в което го вниса из широко устие вече не с малки враници, а с големи корабе. Д. Манчев, БЕ II, 98. Сладка песен още не изпели / и се открехна тихом вратата, — / шарена и плоска вниса момата, / за песнопойци в жад премалнели. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 110. Двете си деца намира,/ Радка и Райна, двенките, / че ги във избата вниса. Нар. пес., СБНУ XLVI, 227. внисам се, внеса се страд. В тия кутии са турга семето..; после са внисат в одаята. З. Княжевски, ПРШ (превод), 62. Всеки ученик плаща триста лева такса за учение, която се вниса на два срока. БД, 1909, бр. 30, 1.