ВНОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отнася до внос (в 1 знач.). Зазвънтяха телефони до вносните централи с искания да се увеличат доставките на суровини за догодина. Р. Михайлов, ПН, 111. След подаръците идват и по-големите примамки и обещания: богата пенсия, представителство на чуждо вносно дружество — например фирмата "Райнметал". Е. Каранфилов, Б III, 43. Казах му [на колегата] освен това, и то съвсем категорично, че вносното мито за такава кола е твърде високо. Ем. Манов, В, 47. Вносна търговия.

2. Който се внася от чужбина; чуждестранен. Боите бяха вносен артикул, а внос не ставаше. Б. Болгар, Б, 127. Облечен в светлошоколаден костюм от вносна вълна и с мека шапка в същия цвят, Вълков замина за София. Ст. Марков, ДБ, 155. Бил внимателен човек, правел ѝ подаръци всеки месец и ѝ давал валута за вносна козметика. Й. Попов, БНО, 127. Вносни стоки.

3. Който е свързан с вноска (в 1 знач.). Прелистваше, премяташе разни касови и квитанционни книги, сверяваше банкови извлечения, вносни листове и все не можеше да се добере до нищо.Д. Калфов, Избр. разк., 7. Вносна бележка.

4. Остар. Грам. За дума или изречение — вметнат. Между запетая ся полага сяка вносна дума или събрание от вносни думи, които могат да ся отпуснат, без да ся повреди мисълта на речта. Ив. Момчилов, ПСЕ, 174. Със скобки ся отделя вносното предложение, което не състои в граматическа связ с другите. Ив. Момчилов, ПСЕ, 178.

5. Като същ. вносно ср. Стока, която е внесена от чужбина. На площадчето зад гарата експертите забелязаха само една жива душа. Това бе сравнително млад човек — навярно около петдесетте — облечен целият във вносно, ала с една дива тъга в очите. Хр. Пелитев, АЧ, 21.