ВНОСКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНО̀СКА ж. 1. Парична сума, която се внася, обикн. периодично, за изплащане на задължение, за спестяване, за право на членуване в някаква организация и др. Всичко, което си купил, трябва да се изплаща. Вноските понякога са толкова големи, че ангажират почти цялата заплата. П. Вежинов, ДМ, 41. — Ами кога ще бъде напълно готов апартаментът ти? — Напролет ще вляза... Това е последната вноска. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Много редовно и точно той събираше членските вноски .. но с хората малко говореше, понякога минаваше само с едно добър ден.Г. Караславов, ОХ IV, 328-329. Капиталът на тази каса се събираше от редовни месечни вноски, мисля, по 1 лев на член, и еднократни влогове. СбЦГМГ, 312. Встъпителна вноска. Застрахователна вноска. Осигурителна вноска.

2. Остар. Грам. Цифрови означения, сочещи реда при изброяване. А в сегашното употребление, каквото сичките просвещени народи ги [препинателните знаци] употребяват, прилагат ся йоще: 1) Почивателна(-) 2) Кавички (,, ") 3) Вноски: 1, 2, 3, 4. Ив. Момчилов, ПСЕ, 171. С вноските ся означава това място в речта, на което ся относят поставените надолу редушки. Ив. Момчилов, ПСЕ, 179.