ВНО̀СЯ

ВНО̀СЯ, -иш, мин. св. -их, несв. (остар.); внеса̀, -ѐш, мин. св. внѐсох, прич. мин. св. деят. внѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Внасям; внисам, вносям. Така тъкмя и ние с Тошо да направим: .. ще си направим един сговор пред хора — ето ѐ, аз толкова вноса, това и това е мое, каквото спечелим, еди-как ще си го делим — и тогава ще подкачим работата. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 121. Тя пестяше, зачтото знаяше, че мъж да вноси с кола, а жена да износи с игла, пак къща опразнява. Й. Груев, КН 4 (превод), 83. Всеки от другарите зима по една или по няколко деленици, и чтом ся запише член на дружеството, вноси една част, напр. една пета и половина от сумата на акциите, колкото е земал. Лет., 1874, 219. внося се, внеса се страд. Съдът има право,.., да отреди да ся разгледа делото при затворени врата. Това отреждане на съда ся обявява публично и ся вноси в протокола. ВП, 110-111.

Списък на думите по буква