ВНУЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНУ̀ЧКА ж. 1. Лице от женски пол по отношение на баба си и на дядо си. Умряла бе и единствената му дъщеря,.. И нейният мъж бе умрял. При стареца бе останала Христина, хубавата му внучка. Елин Пелин, Съч. I, 167. Хаджи Вълко има честта да се види и с внучки. На първата година снаха му си доби женска рожба. И. Блъсков, ПБ I, 60. А внучката ще носи всичко: името, / очите, устните, косите — на незримата. Е. Багряна, ВС, 39. И те питат с Фернандес / внук ли искаш или внучка. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126.

2. Диал. Внука (във 2 и 3 знач.). Доде си тъй приказваха, доде и дядо Добрьовата внучка от даскала.. Момченцето седна на дядовото си коляно. Ил. Блъсков, ЗК, 33. Лазар Глаушев бе идвал много пъти тук и си спомняше, че сегашният Йоан Глаушев, втори братовчед на баща му, го посрещаше все с едни и същи думи: — Е, внучко... Живи бехме пак да се видиме. Ха добре дошъл! Д. Талев, ПК, 375-376.

— Други (диал.) форми: уну̀чка, мну̀чка.