ВНУШАЕМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНУША̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Псих. Способност на човек лесно да се поддава на внушение. Истинската съзнателност, която е белег на развита воля, се противопоставя на такива свойства като внушаемост и опърничавост, които говорят за недостатъчна воля. Псих. X кл, 153.

2. Мед. Готовност да се приемат чужди становища без достатъчно критично осмисляне в будно или хипнотично състояние на съзнанието.