ВНУШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въздействие върху съзнанието на човек с цел да му се внуши нещо. Не ми се направиха никакви внушения, бях свободен да избирам по свое желание и вкус какво ще посетя. Г. Белев, КР, 16. По внушение на царицата куманка, пълководецът Манастрас нощем влязъл в царския шатър, ударил в бедрото с копие спящия и изчезнал. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 31. — Ванчовски гледа на нас през твоите очи, защото се поддава на идиотските ти внушения. Ти си хитрец. Искаш да командуваш. Ем. Станев, ИК III и IV, 305. Началото на песента в превода е съвсем опростотворено. Агамемнон свиква събор не по коварно внушение свише, а по своя собствена воля. К. Величков, ПССъч. VIII, 111.

2. Художествено-естетическо въздействие на изкуството. В МХАТ гледахме още два спектакъла — "Три сестри" и "Ана Каренина".. Внушението от тях е неотразимо и несравнимо. Н. Фурнаджиев, МП, 23. Паметен е особено разказът за Фридерика Брион, построен по всички принципи на художественото внушение. М. Арнаудов, Г, 46. Вазов е успял да нахвърли с неповторима сила.., с изключително внушение и с ярки художествени средства най-хубавия и незабравим портрет на Раковски. Г. Цанев, СИБЛ, 149.

3. Мед. Форма на психическо въздействие чрез слово върху болен човек в будно или хипнотично състояние с лечебна цел.