ВОВЕКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОВЀКИ и (съкр.) вовѐк нареч. Старин. Навеки, завинаги. Когато народът отдаде душата си някому, когато му повярва, той го следва вовеки. Ламар, ПР, 69. "Плод на вечна младост е този плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му." Н. Райнов, БЛ, 31. Ако си направил некое зло дело, никогаж да не се надееш, защо ще буде вовек покриено. Й. Стоянович, ДСС (превод), 69. Там листе шумолят, шептят, — това е / задавеният стон на окований роб, / това е горкий плач на оня, що ридае / над братови закрит вовек самотен гроб. Д. Полянов, Избр. ст, 14.

— Софр. Врачански, Неделник, 1806.